В Историческия музей показват изложбата “Спомен за Йонко Карагьозов”

170-ата годишнина от рождението на легендарния  революционер и един от водачите на Априлското въстание в Йонко Карагьозов е повод за новата временна изложба в Исторически музей Севлиево. В нея са включени единственият фотографски портрет на Карагьозов, достигнал до наши дни, фотографии на неговите приятели и сподвижници в опасното дело, на негови близки родственици, живописни творби от съвременни автори и други.  През изминалите години хората на Севлиево са показвали многократно своята почит – на името на героя е наречена  улица, на мястото на родната му къща в самия център на града е поставена паметна плоча, негов паметник е издигнат в парка „Априлско въстание“. Костите му почиват, заедно с тези на неговите загинали другари, в гробница пред олтара на църквата “Света Троица”, където е поставена възпоменателна плоча.  Поставените цветя пред паметника и малкият музеен кът са  нашия поклон пред светлата личност и саможертвата на героя Йонко Карагьозов. Вечна да е паметта му!

Войводата ЙОНКО КАРАГЬОЗОВ

10.02.1851 – 25.06.1876

Йонко Христов Карагьозов е роден на 10 февруари 1851 г. в Севлиево, в семейството на заможен занаятчия и търговец. Завършил  Хаджистояновото училище. Любим учител и възпитател по родолюбие му бил свещеник Марин Софрониев.

Младият патриот е привлечен от д-р Стойчо Христов/другар на Левски, Каравелов и Ботев от Влашко/ в основания от Апостола през 1870 г. революционен комитет в Севлиево.

През 1874 г. Йонко вече е заможен майстор и търговец на сапун и свещи, както и дребен добитък, притежавал собствен дюкян.

Карагьозов е сред дейците, възобновили работата на комитета през 1875 г. и е избран за деловодител.  Започнала трескава подготовка за въстание. В балканските села Гъбене, Батошево, Кръвеник, Ново село  и махалите  основната дейност извършвали Стефан Пешев и Йонко Карагьозов, понеже те като търговци имали разрешение да пътуват свободно. За Севлиевската въстаническа чета било решено да се подготвят  униформи, които били поръчани при двама абаджии. Йонко Карагьозов бил много впечатлен от арнаутския хайдушки костюм и поръчал да му ушият такъв. С него той е на единствената си запазена фотография. Най-труден бил въпросът за набавяне на оръжие за бъдещото въстание. Комитетските пари не били достатъчни и Йонко Карагьозов  внасял в комитетската каса всичките си приходи от търговията.

След арестуването на Пешев на 29 април 1876 г. в Севлиево, Йонко успял да се измъкне от блокадата на града и се добрал до Кръвеник. На старото хайдушко сборище връх Бабан, след прочувствената реч на дядо Фильо въстанието било обявено.

Избрано било ръководство с воевода Фильо Радев и помощници синът му Христо, Йонко Карагьозов, Дончо Фесчиев и Георги Константинов. Въстаническата войска, организирана в групи, се отправя към Граднишкия боаз, където заема предварително уточнените позиции. На 2 май оттам бил даден първият изстрел. На следващия ден, заедно с пристигналите на помощ новоселци, било отблъснато първото нападение на огромна башибозушка орда.

В Ново село още на 2-ри май комитетските дейци свикали верните на делото мъже в м.”Божешкото”, където се събрали около 250 души.  Дребният на ръст, мургав и с черни като въглен блестящи очи, възслабичък, Карагьозов бил избран за войвода в Ново село и се проявил като истински предводител.

На 3-ти май група новоселци, начело с Йонко Карагьозов усилено укрепвали позициите си в Дебневския боаз. Поставени били и двата дървени топа.. На 4-ти май се провело първото сражение. Дадени били и първите жертви. Следващото нападение също било към Дебневския боаз. Тъй като имали добри прикрития и точна стрелба, въстаниците, начело с Йонко Карагьозов, успели да го отблъснат.

Батошево и Кръвеник паднали, удавени в кръв. И в Новоселския девически манастир монахините не били пощадени. Много новоселци успели да се спасят с бягство, докато на 11 май заглъхнала и последната битка под връх Марагидик. Севлиевският затвор се препълнил с арестувани въстаници. Скоро казанлъшки турци донесли в Севлиево главата на дядо Фильо. В затвора довели и синът му Христо, който се предал, за да не запалят наново заради него селото.

Йонко Карагьозов се добрал до с.Каябаш /днес Здравковец/, но бил предаден от черна душа и заловен от турците. Озовава се в ареста и понася мъченията заедно с другаря си Стефан Пешев. Съден от Извънредния съд и осъден на смърт, Карагьозов споделя злочестата съдба на Пешев и на 25 юни 1876г. увисва на бесилото, оставил неутешима майка и бременна невеста, сестра и близки. Костите на Йонко Карагьозов почиват, заедно с тези на неговите загинали другари, в гробница пред олтара на църквата “Света Троица”, където е поставена възпоменателна плоча.

Ивета Миленова

Исторически музей Севлиево

Сподели: