Започна месецът, посветен в памет на Фани Попова-Мутафова

През тази година се навършват 120 години от рождението й
Фани Попова – Мутафова е родена в Севлиево на 16 октомври 1902 г. Дъщеря е на генерал Добри Попов. Племенница е на генерал Стефан Нерезов, роден в Севлиево и съпруга на Чавдар Мутафов – още един значим севлиевец.
Тази вечер във фойето на Община Севлиево беше открита изложбата „Увенчаната“, която ще продължи до 16 октомври – деня на рождението на Фани Попова-Мутафова. Зам.-кметът Красимира Йорданова припомни значението на именитата си съгражданка – за литературата, културата и историята. Тя пожела на всички да намерят време и да се докоснат до този по-възвишен свят.
Изложбата е осъществена от Национален литературен музей – София, Община Севлиево и Градска библиотека – Севлиево. Автор е Катя Зографова, художник – Ива Велинова, а Константин Зографов е компютърен консултант.
„Не се унижавай в трудни времена, не се превъзнасяй в дните на славата и мощта“ е девизът на писателката, чиито творби до 1944 г. са преведени на няколко европейски езика и се радват на преиздания в огромни тиражи, особено знаменитата тетралогия за Асеневци.
Но през 1945 г. е осъдена за „великобългарски шовинизъм“ от Народния съд на 7 години затвор. Реабилитирана през 1948-ма и отново разследвана през 1950-та. Завръща се на книжния пазар чак през 1962-ра. Фани Попова-Мутафова е истинска европейка, учила е в Торино, по-късно – пиано в Мюнхенската консерватория, познава отблизо чуждите култури и езици. Но в същото време има брилянтен български език.
На 24 табла е разказана драматичната жизнетворческа биография на Фани Попова-Мутафова, на съпруга й Чавдар Мутафов и на широкия им кръг от интелектуални приятели.
Авторката на изложбата госпожа Катя Зографова е литературен историк, литературовед и писател. Работи в Националния литературен музей и е главен уредник на къщата-музей „Никола Вапцаров.
Главен фокус на изследванията ѝ е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век. Катя Зографова е приела за своя мисия да защитава хубостта на българската художествена писмена реч и да съхрани за бъдещето достойнството на авторите й. В книгата „Възкресението на Дилетанта” (2001) тя изследва живота и творчеството на Чавдар Мутафов, а в “Многоликата българка”, „Знаменити, забравени, забранени“ и „Бележити жени на/за България” разказва и за съдбата на Фани Попова-Мутафова, и на Мара Белчева. Достойнството на Катя Зографова е начинът, по който тя се докосва до интимния свят на своите герои – с уважение, разбиране и обективност.
Притежава и смелостта да изразява позиция.
За нея доц. д-р Елена Гетова от ПУ е измислила оригинален и сполучлив творчески псевдоним – „хомо архивариус“, човек и учен, у когото любовта към истината и легендите на миналото е достигнала силата да ги възкресява.
Това възкресение севлиевци имаха възможност да съпреживеят тази вечер.
ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА:
Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това – разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век – влиятелните жени, играли значима роля в историята на България.

Още по темата:

Сподели: