В Северна България Севлиево е остров на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколен от територии със слаба икономика. България има 20 икономически центъра, които привличат капитали и хора и концентрират 86% от произведената продукция, докато две трети от страната е “икономическа пустиня” с неголям брой оазиси, които генерират останалите 14%. Това сочи обширен анализ “Икономическите центрове в България” на Института за пазарна икономика, информира „Дневник“.
Анализът е базиран не на съществуващото административно деление на страната, а на развитието на икономическите процеси, които надхвърлят границите на областите. Той показва и сериозни разлики в доходите на населението в различните части на страната. В Козлодуй например, средната брутна месечна заплата за 2005 г. е 1465 лв. Тя е с 25 на сто по-висока от тази в София и с 66% над средното за страната ниво. Заплащането в Козлодуй е 2-3 пъти повече от най-ниското средно възнаграждение – това в Хасково.
Повечето центрове на икономика са на юг от Стара планина и между всички тях има “топла връзка” – тоест преливат един в друг. В Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии със слаба икономика. Липсата на добра инфраструктура в Северна България и на връзки с Южна, ограничава потенциала за растеж на икономически зони на север в района на Габрово – Севлиево и Велико Търново, показва още анализът.
Анализаторите разграничават големи икономически центрове – със силно ядро и огромна периферия, откъдето привличат работна ръка, каквито са София и Пловдив; по-малки центрове – с периферия от съседните общини (Русе, Плевен, Шумен) и специфични центрове – съседни, с много допирни точки, но почти без никаква периферия (Габрово – Севлиево, Стара Загора, Казанлък, Раднево).
