Противогаз за кон, козметичен несесер, тапициран с кожа от питон, еротични снимки от миналия век и още много интересни експонати – в Хаджистояновото училище на 22 януари
Тези интересни артефакти и още много съкровища от севлиевско са включени в изложбата „Новопостъпили експонати в музейния фонд“, която ще бъде открита официално на 22 януари от 17:15 часа.
Изложени са предмети, обхващащи период от 2 300 години. Най-ранни са фибулите (безопасни игли) от времето на Александър Македонски (III в. пр. Хр.), за да стигнем до рисунките на севлиевските деца от Арт център „Видима“. Това е само малка част от стотиците предмети, снимки и документи, които са постъпили във фонда през отминалата година. Всички са дарения!
От особено значение за обогатяването на фонда е дарението на Дияна Димитрова Генчева – Тарпанова от София. Тя е правнучка на Димитър Караиванов (1855 – 1935) – знакова фигура в севлиевската история около Освобождението и след това. Той е личен преводач на Верещагин по време на войната, учил в Русия, известен на военните ни историци като първият дипломиран български конен офицер – завърнал се в Севлиево и основал първата кожарска фабрика в града. Много уважаван от съгражданите си, през 1896 г. той е избран за народен представител.
През 2024 г. във фонда на музея постъпиха много негови лични или тясно свързани с живота му вещи. Те очертават житието на образовано и заможно семейство, което може да си позволи пиано от Германия и несесер, тапициран с кожа от питон.
Не по-малко значимо е дарението на Маргарита Николова Несторова, правнучка на Йоаким Бакалов – първият ректор на Софийската духовна семинария. Той е роден на 9 септември 1860 г. в с. Батошево. Първоначалното си образование получава в родното си село, прогимназиално – в трикласното севлиевско училище, а средното – в Петропавловската духовна семинария.
Висшето си образование завършва през 1888 г. в Киевската духовна академия с научната степен „Кандидат на богословието”. На два пъти Бакалов е назначаван за ректор (от 1901 до 1904 г. и от 1916 до 1917 г.) Той е първият историк на Априлското въстание в севлиевския край. Благодарение на щедрото дарение на правнучката му, в снимковия фонд на музея постъпиха шест оригинални снимки на именития ни съгражданин, повечето от тях – неизвестни до момента.
Благодарение на дарението на Косьо и Валентина Копчеви, за севлиевската история стана известен един интересен персонаж от миналото ни – Симеон Колев Кунишев. Той е дългогодишен хуманен фелдшер на севлиевския полк. Родом от Ловеч, учи в санитарното училище в Русе, а след завършването му е изпратен на служба в Севлиево, където остава до края на живота си. Чрез десетките документи, писма, поздравителни картички, пред нас се разкрива цяла една непозната вселена. Всичко има в архива му: писма от санитарното училище, от фронта при Чаталджа, житейски проблеми с брат му, снимки на полуголи жени…
Освен тези много ценни дарения, които са за определени интересни и значими личности, има и група предмети, които илюстрират военната ни история от по-далечно или по-близкото минало. От тях сме показали много малка част: противогаз за кон и превързочни материали от Втората световна война, санитарна носилка от периода и таблица за изчисление на ядрен взрив. Специално внимание сме отделили на много „силно заредена“ с емоция оригинална снимка на гробовете на севлиевски войници от Първата световна война. Големи дарители на предметите, свързани с военната ни история са Иван Балинов и Любомир Тотевски, на които благодарим.
Признателни сме и на всички, които отвориха бабините сандъци и извадиха от там най-красивите произведения на жените и момите от севлиевските села. С много труд и усет за красивото са изработени пещимали, ризи, престилки, ковьори, памуклийки, дантели, чаршафи – всички произхождат от севлиевските села: Ловнидол, Градище, Душево, Крушево, Идилево, махала Делък, махала Дългодреите.
През изминалата година са получени и дарения, които се отнасят за образованието в Севлиево. Освен няколко оригинални снимки на севлиевски ученици, с характерните за времето си униформи, документалният фонд на музея се обогати и със свидетелство за завършено основно образование. Документът е издаден през 1913 г. на името на Александър Пенчев Димитров и подписан от неговия баща, тогавашния директор на Гимназията Пенчо Димитров. Дипломата, както и бележници, тетрадки и няколко детски списания от 1948 – 1949 г. също са част от изложбата.
През 2024 г. в Музея постъпи още едно голямо дарение. Арт център “Видима” предоставиха най-хубавите произведения на севлиевските деца. През детските очи по неповторим начин се разкриват знакови паметници от нашата история.
През изминалата 2024 г., Историческият музей в Севлиево отбеляза и своята 70- годишнина. През всичките тези десетилетия, фондът на музея, който включва хиляди веществени, документални и снимкови единици, се е попълвал най-вече от дарители. Радваме се, че този дух се е запазил и пребъдва! Невъзможно е да се изброят всички, които отвориха раклите на бабите си, разровиха семейните архиви, провериха таваните и мазите си, прегледаха отдавна забравени шкафове и ни подкрепиха в стремежа ни да изучим, популяризираме и съхраним историята на родния си край. На всички вас – благодарим!
Заповядайте, за да разгледате много малка част от новопридобитите експонати! Ще видите многообразието на свидетелствата за историческото минало на Севлиево!
Изложбата ще продължи до средата на месец февруари!
