Среща-разговор, посветена на Паисий Хилендарски и пътищата на освобождението

На 9 юни от 17:30 часа в залата за събития в Градската библиотека историкът професор д-р Петко Ст. Петков ще ни запознае с книгата си „Паисий Хилендарски и пътищата на освобождението”.
В навечерието на 19 юни, когато БПЦ чества паметта на Св. Паисий Хилендарски, будител български, ние ще отдадем своята почит към личността и делото на Паисий Хилендарски, защото тази година се навършват 300 години от рождението му, 60 години от канонизацията му и 260 години от написването на „История славянобългарска“.
Проф. Петков ще ни представи и последната си книга „Пътищата към Освобождението”, която съдържа подбрани студии и статии от 2009 до 2020 г. и представя научните му дирения и постижения през последното десетилетие. Включени
са както публикации за периода до създаването на новата българска държава през 1879 г., така и за следващия етап от новата българска история – до големите исторически промени, настъпили след войните 1912-1919 г.
„Защо избрах за заглавие на книгата „Пътищата към Освобождението“, при това не само до създаването на новата българска държава през 1879 г., но и след това?
Освобождението не е еднократен акт, камо ли само един предварителен договор от 1878 г., колкото и да се харесва на някои териториалната му пожелателна удовлетворителност. Пътищата към Освобождението, разбирано като създаване на самостоятелна, модерно устроена и включваща всички български земи държава са няколко и до политическата развръзка, за каквато си представяме Руско-турската война от 1877-1878 г., но и след това. Подир големите промени, наложени от окончателния Берлински договор през 1878 г., пътищата към Освобождението за петте части на българското землище, които вече имат различен статут, образно казано се разделят и за някои големи групи български населения и части от българските земи никога повече няма да се съберат. „
П. Ст. Петков
Кратка визитка на проф. д-р П. Ст. Петков
От 1990 г. преподава в различни факултети на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“: Историческия, Филологическия, Юридическия, Стопанския, Богословския, а също и във филиала на ВТУ във Враца и в колежа в Плевен. Научните му интереси са в областта – „Нова история на България от началото на ХVІІІ в. до Освобождението (т.нар. Българско възраждане)“, както и следващия период от създаването на новата българска държава през 1879 г. до средата на ХХ в. По-късно се включват и дисциплините „Българска възрожденска култура / културно наследство“, „Програми за национално освобождение и идеи за държавно устройство през ХІХ в.“, „Религиозен туризъм“, „Държава и църква в България ХІХ – началото на ХХ век“ и др.

Още по темата:

Сподели: