Коя е кандидатурата от област Габрово за националната система „Живи човешки съкровища – България“

„Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“ е кандидатурата от област Габрово, която продължава в националната селекция по системата „Живи човешки съкровища – България“.  Тя е издигната от РЕМО „Етър“ – Габрово и представя знания и умения, свързани с традиционния занаят козинарство или мутафчийство.  Оценката на областния кръг бе проведена от петчленна комисия, в която взеха участие представители на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, Регионалния исторически музей, РЕКИЦ „Читалища“ и Областна администрация.

Мутафчийството е занаят, при който се изработват изделия от козя козина – дисаги, пътеки, торби, чували. Днес тази продукция се използва предимно за украса на помещения и няма пряко приложение в ежедневието на хората. Мутафчията извършва редица дейности, за да се стигне до готов продукт. Най-напред се сдобива с остригана от кози козина – кръкма, материалът, с който се работи. Козината се изчиства ръчно от бодили, сплъстени топчета и нечистотии, разчепква се и се сортира по цвят и дължина. Разбиването на козината е познато още като разчепкване с биене. Преденето на козината става на чекрък. Мутафчията слага под лявата си мишница „вулия“ – кожена торба, в която на къделя е свита козината. Превързва се през кръста с „черкез“ – кожен колан, закачен на „юрган“ – въже, задвижващо мутафчийския чекрък. Майсторът е прав и се движи назад, като едновременно преде една и пресуква две нишки. Заради движенето назад, другите занаятчии се шегуват, че на мутафчиите не им върви, тъй като имат „рачешки“ занаят. Изпредената козя козина се тъче на вертикален мутафчийски стан. Дължината на мутафчийските изделия зависи от височината на стана. Мутафчийските станове не позволяват да се тъкат пътеки, по-дълги от двойното разстояние между двете кросна – около четири метра. За разлика от домашното тъкачество, в мутафчийството шарките на тъканите се оформят на основата, а също и основата, и вътъкът са от козинява прежда.

Изработването на изделия от козя козина е съхранено като умения и се предава на поколенията от майстора Христо Маринов. Той не е потомствен майстор, но е усвоил занаята и го практикува в традиционната за него среда – в занаятчийска работилница от стари майстори с преминаване през етапите чирак, калфа, майстор. По същия начин го предава и на по-младите. Майсторът има и множество изяви, които популяризират занаята у нас и в чужбина. Важно е да се отбележи, че във всички свои дейности той е подпомаган от РЕМО „Етър“, който полага усилия този занаят да бъде опазен и популяризиран.

Сподели: